град-крепост-в-село-червен
Градът-крепост Червен е
археологически обект и една от малкото
забележителности от Средновековието с изключителна стойност. Разположен е в с. Червен, на 35 км. южно от гр. Русе. Първоначално на мястото на сегашната крепост преди векове е имало Византийска крепост, но след разрушаването ий, започва изграждането на българското селище. Териториално града се състои от външен град (т.нар Цитадела) и вътрешен град (същинският град). Вътрешният град е разположен около живописните извивки на р. Русенски Лом и по-точно във високата част на скално плато, а външният град в най-ниската част, в подножието на реката. Сам по себе си градът е сложно изграден, като е изцяло изграден спрямо строго определен план, базиран на характерните особености на терена. Има поетапно изградена система на укрепване, като е сравнително плътно застроен (за да се пести място) с добре разклонена улична мрежа. Градът е бил е и част от търговският път между река Дунав и вътрешността на страната.
През периода XII – XIV век, в годините на Второто българско царство е кипял от живот. Бил един от най-важните културни и воеенно-административни центрове, в който активно се развива строителните, художествени и битови занаяти. Поради доброто си местоположение и отбранителна система, който служел и като защитна стрена от северната страна на тогавашната столица Търново. На свой ред Червен е и средище на търговци и занаятчии, където процъфтява и дърводелството, железарството, златорството и други занаяти.
Самият център на града е бил обособен в най-високата и най-укрепена част. По дължината на широката централната улица е имало представителни стопански, военни и обществени сгради от първостепенно значение, а по-малките улички водели до най-крайните "квартали". В по-ниската част на града-крепост живеело по-бедното население.
В покрайнините се създават множество манастири изградени в самите скали - т.нар
скални манастири. В 1388г. е превзет от Османските турци и последствие разрушен. В началото, в годините на Османското владичество запазва своите административни функции, но въпреки това постепенно запада.